-
Тя се сгуши в прегръдката му и каза, че го обича. А той кимна.
-
Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.
-
Но Миамас е любимото кралство на Елса и на баба, защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки. В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки“. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони.
-
Моят любим сприхав инат. Никога не си бъл лесен характер, никога не си бил дипломатичен. Понякога може би дори е лесно да не те хареса човек. Но никой, абсолютно никой да не смее да ми разправя, че си труден за обичане.
-
Момичето стои пред него и мирише на зюмбюли, все едно никога не е била другаде. Косата ѝ е остатаряла, но вятърът в нея е нов, а той още си спомня какво е да се влюбиш. Това е един от последните му ясни спомени. Да се влюбиш в нея, беше да не можеш да си намериш място в собственото си тяло. Затова той танцуваше.
-
На следващата сутрин все още седях буден на пода в коридора. Чух момичето и майката да играят нова игра. Майката попита „кого искаш да поканиш на следващия си рожден ден?“, въпреки че нямаше да има такъв. Момичето се включи в играта и изброи имената на всички, които обичаше. Когато си на пет, списъкът е дълъг. И онази сутрин аз бях в него.
-
Да позволиш на някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхна и никой не може да застане между тях – нито времето,нито разстоянието, нито религията.
