Ревю: „Absolvo te“ – Георги Бърдаров, изд. „Musagena“

Сараевските Ромео и Жулиета са трагедия, която Бърдаров беше вплел в „Аз още броя дните“ и „разтърси“ съзнанието ни. За мен „Absolvo te“ е доста по-добре написана история, но може би заради липсата на развита любовна нишка, част от читателите ѝ не я „усетиха“.

Главният злодей в романа и тук е ВОЙНАТА, а тя винаги има своите верни поданици. Това са същества, унищожаващи душата, докато хранят бесовете си, а след тях остава само болка и смърт.

Сюжетните линии ми действаха объркващо в началото, но пъзелът се подреди с времето. Поглъщах животите, които се бореха за оцеляване, милост, светлина и прошка. С трепет очаквах кога и как нишките ще се свържат. Събитията от концлагерите ми въздействаха много силно, но и ежедневните житейски трагедии от арабо-израелския конфликт ме задушаваха.

Авторът толкова детайлно ни описва ужаса, който преживяват героите, прави ни съпричастни със загубите им, но най-силно се усещат повдигнатите въпроси. Каква цена си готов да заплатиш, за да оцелееш? Можеш ли да простиш непростимото? Можеш ли да запазиш човещината си, когато цари мрак?

За мен той е единствения български съвременен писател, който така умело разнищва трагедията на войната. Изпипва съдържанието и го поднася с финес. Бъдещите романи на българския Ремарк имат запазено място в библиотеката ми.

Absolvo te!