Ревю: „Приказка за Долната Земя“ – Ирена Първанова, изд. „Ciela“

 

Все по-често  чета детска и юношеска литература. Предполагам, че покрай сивотата на времето и стоенето у дома, нуждата ми от вълшебства  и усмивки е нараснала.

„Приказка за Долната Земя“ е едно митично приключение, толкова приятно, че ми се дощя да има още и още.. Ирена Първанова така изящно рисува с думи всяко кътче от Вратня, нейните лесове и обитатели, че е трудно да не бъдеш запленен.  Според мен подходящата възрастова група е от десет до сто годишни.

Магичното започва с пристигането на Алекс в селцето на баба му.  Село Вратня е събрало цялата мистика по български земи. Сред жителите му са караконджули, таласъми, домници, самодиви, вещици и други същества от славянския фолклор. Авторката е запазила характерните им белези и ги е вплела в тази съвременна приказка, която преживяват Алекс и неговите нови приятелки – Яна и Ана. Трите деца искат да разгадаят тайните на селцето, но се изправят пред опасности, които изпитват тяхната воля, съобразителност, смелост и приятелство. И да, спасяването на света е в техните ръце..

Щастлива съм, че има толкова талантливи съвременни разказвачи. Техният съвременен прочит на старите приказки е светлината, която е необходима, за да се пробудят малките хора да четат и  заобичат българската митология и фолклор. Препоръчвам и за всички възрастни, които искат отново да усетят магията на вълшебната приказка.

Обичайте, прегръщайте и четете!