Ревю: „Песен за Ахил“ – Маделин Милър, изд. „Анишър“

 

Опората на историята на Милър е от „Илиада“, но има и своите добавени сюжети. Някои са възприемат лесно, но други причиняват главоблъсканица. Много ми допадна силното приятелство между Брезеида и Патрокъл. Това бяха едни много чисти и нежни отношения, които се надявах, че ще се превърнат в истинска любовна история, но уви. Любовта  е между Патрокъл и Ахил. Съдбите им се преплитат от деца и ние наблюдаваме разцъфването на тяхната любов. Проследяваме живота им, разказан от Патрокъл, чак до самата им смърт.

В романа ще се срещнете отново с Менелай, Агамемнон, Одисей, Хектор, Парис, Приям и всички други царе и герои, ще усетим  тяхната душевност и характер. Ще заживеем в лагера, ще усетим мириса на кръв от битките и волята на боговете.

Купих си книгата, защото историята за хубавата Елена ми е от любимите гръцки легенди. Чела съм „Илиада“ няколко пъти, а и филмът „Троя“ с Брад Пит ми е от любимите. Милър определено ме шокира и не успях изцяло да възприема новия ѝ прочит. Трудно ми беше да си представям Брад Пит да се целува и милува с мъже, съзнанието ми се побърка. Киното е виновно… А и образът, който сме изграждали за Ахил в часовете по литература, не подсказваше с нищо тази любов.

Стилът на писане на писателката е наистина опияняващ. Не съм от хората, на които им е кеф да четат за нежностите между мъже и силната им любов, но историята беше добре написана и я довърших. Краят ми доказа, че си е заслужавало цялото отделено време и моменти на обърканост.