Ревю: Папка „Аутизъм“ – Недко Недков, изд. „Фабрика за книги“

Папка “ Аутизъм“ е определено една по-различна история. Много социална история, която чрез мислите на героите предава повечето скрити мисли на съзнанието ни. Срамът да ни видят, да разговаряме с бездомник, който бърка в кофата, или да държим за ръка човек с дефицит. А всъщност тези дела правят сърцата ни по-големи, а душата по-светла.

За първи път попадам на български роман, който да вплита в себе си важни социални теми, но по един лек начин, който не го прави тежък за четене. Напротив, беше доста интересно да се проследи, преобразяването на главните герои, а и определено имаха нужда от него.

В началото се запознаваме с двама много повърхностни млади влюбени. Алекс и Теа са разглезени богаташчета, чийто живот е свързан от бизнеса на родителите им. По стечение на обстоятелствата се влюбват, а историята започва с тяхната луда плажна сватба. Много често, както и в реалността, и тук младите реално се преоткриват след сватбения си ден. Сблъскват се със своите непознати лица и страхове.

Не ги харесах особено в началото, те са от хората, които използват репликата „Знаеш ли кой е баща ми? „, но всеки има своя трънлив път, а техния човърка сериозни казуси от съвременния живот. Всичките им преживявания ги изменят и трансформират в по-стойностни човешки същества.

Лично на мен Алекс ми допадна повече, не разбрах драмите на Тея и странния ѝ бунт, който реши да преживее. Да, беше интересно да чета за премеждията ѝ, имаше напрежение, но просто не я разбирах. В книгата има и доста хумор, за който допринася най-вече личността на Кристиян. Много интересен и цветен образ. Всеки от нас има по един такъв приятел, който внася усмивка в сивия ден и можеш да разчиташ на него.

Препоръчвам с две ръца, защото е важно да се замисляме и преди всичко да бъдем човеци.