Ревю: „Нощен патрул“ – Сергей Лукяненко, изд. „Сиела“

Изчела съм точно шест фентъзи поредици. Предпочитам друг тип литература, но реших да дам шанс са света на Лукяненко.

В началото не се усещах особено привлечена от историята. Но Сумракът в страниците  ме поглъщаше бавно. Не осъзнах кога съм навлязла в дъбокото. Сумрак, от който измъкване няма. Породи се в мен необходимост да видя края на двубоя между Светлината и Мрака. А те толкова умело изиграват ходовете си, че всяка следваща страница се поглъща все по-бъзо и по-бързо. Харесах фентъзи света,  героите и историята. Харесах страстите, мислите и  вълненията разкрити в страниците. Харесах и последната страница.  Нямаше случайна мисъл, случайно действие и необмислена реплика. Всичко се навърза в интересен и завладяващ пъзел, който постепенно се разкрива и те кара да искаш още..
Книгата е разделена на три части. Всяка, от които има своя главна история, но всичките са свързани помежду си. Героят, с който преживяваме цялото приключение се казва Антон, а действието се развива в Москва. Антон е част от Нощен патрул, който е съставен от Светли магьоници, които следят за нарушения на Тъмни създания. Има и Дневен патрул, който се занимава с нарушения на Светлите. Двата лагера са сключили мир, който е труден за опазване и с правила, които са доста противоречиви.  В историята ще срещнете върколаци, вампири, транформиращи се магове. Светът на Лукяненко е доста интересен и многопластов. Постепенно навлизаш в него и осъзнаваш цялата картинка.

Със сигурност ще продължа да чета поредицата, искам да разнищя този свят.

Цитати от Нощен патрул