Ревю: „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ – Фредрик Бакман, изд. „Сиела“

Бакман е любимец на много читатели и аз не съм от изключенията. Сигурна съм, че без да видя корицата, ако зачета нещо негово, ще кажа, че това е Фредрик Бакман. Опознаеш ли писането му, не може да го сгрешиш. Искрени, достъпни и увлекателни страници, разказани с хумор, но  често натъжаващи душата ти .

Аз все още не съм родител, но съм сигурна, че след време ще се открия в страниците. Мислите са толкова човешки и неподправени, разкриват хаоса, в който изпадаш, когато се сдобиеш за първи път с титлата „мама“ и „татко“. Цялата несигурност, стрес, любов и щастие, които те връхлитат, са разкрити в страниците с щипка хумор и много човечност. Има много препратки към Star Wars, футбол, кеч,  музикалните предпочитания и още други малки неща, които биха скрепили връзката между баща и син. Много мъдрост поднесена от личния опит и разкрита чрез забавни истории. С най-прости и разбираеми думи са разкрити първите тревоги от родителството. Един млад баща разкрива душата си пред вас и няма как да не ви стане симпатичен. А най-вече ми харесаха редовете с неподправената любов и уважение към съпругата му. Той я боготвори, признава невероятните ѝ умения да се справя във всяка ситуация по-добре от него. Страници лъхащи на любов и човечност.

Прекрасен Бакман <3

Цитати от книги на Фредрик Бакман

Ревю: Тревожно хора – Фредрик Бакман