Ревю: Говори“ – Лори Халсе Андерсен, изд. „Сиела“

Рядко чета young adult литература. Последното ми четиво в този жанр беше „Белжар“ и честно казано ми допадна ужасно много. С „Говори“ подобно на „Белжар“ получих сигнал и просто реших да я добавя в пазарската си кошница.  Не бях чела ревюта, а само надписите от задната корица.  Осъзнах за какво ще става дума от стихотворението в началото на книгата, но не очаквах дълбочината на сюжета и силното послание, което носи.

„Говори“ е една човешка история, която носи със себе си  вдъхновение за борба. Борба и желание за оздравяване, когато си в тъмнината на травмата, която срива живота ти. Трудно се разгръщат на моменти страниците, защото няма как да не станеш съпричастен към вътрешната борба на това 15 годишно момиче, което е спряло да говори. Още по-трудно е, когато знаеш причината и виждаш пагубните последици върху нея. Психиката ѝ е срината, изолира се от семейство и приятели, не намира смисъл в ученето и предпочита да бяга от часовете, за да може просто да поспи.  Изборът ѝ е да мълчи и да прехапва устни до кръв, а случката от лятото изяжда всяка частичка желание за радост и щастие в нея. Първата година от гимназията се превръща в мъчителната, но и в най-тъмните времена има светлина. Нейната светлинка идва от две места. Дейвид Петракис е амбициозно момче, което следва своята личностна справедливост, дори това да му създаде неприятности. Той е най-близкото до приятел на Мелинда през тази тежка година. А часовете по рисуване са нейната терапия, която е главния мотиватор за възвръщането на гласа ѝ.

Историята на Мелинда е наръчник да възвърнеш гласа си, когато ти е най-тежко и да се изправиш пред случилото се.