Ревю: „Бьорнстад“ – Фредрик Бакман, изд. „Сиела“

 

„Бьорнстад „е творбата на Бакман, която отлагам от ужасно много време. Не ми се четеше роман за хокей.  Бакман отново ми доказа, че просто трябва да чета всичко, което се издава с неговото име, без да мисля „Ще ми хареса ли?“.

През годините Бьорнстад губи живеца си, както се случва с повечето малки градчета и селца. Училищата, жителите и възможностите за работа и бизнес стават все по-малко. Единственото, което разбива леда на монотонното ежедневие е възможността за класиране на националния полуфинал по хокей. Очакванията на всички жители падат върху отбора, а спонсорите следят какво се случва със затаен дъх.

Кевин е най-добрият играч и погледите са вперени в него. Но и най-добрите грешат. А неговата жестока грешка променя живота не само на двама тинейджъри, а и на целия град.

Бакман изгражда дълбоки образи, чрез които опознаваш Бьорнстад.  Градчето има душа, която е преживяла много, а белезите са дълбоки и може би никога няма да зараснат. Чрез житейските истории се засягат теми и се човъркат рани, които са болезнени, но носят своите поуки и мъдрост. Поредната изключително човешка история, с която Бакман ни връхлита и не ни оставя, докато не прочетем и последната страница. Неговите разсъждения из страниците не липсват и тук, с което историята става още по-въздействаща, а аз все по-емоционален читател, който винаги ще посяга към неговото творчество, но преди това ще поемам дълбоко дъх.

Силата на перото на Бакман е в това, че дори да вярваш, че си закоравял, той може да те превърне в емоционален читател.  А в „Бьорнстад“ емоции не липсват.

Цитати от Бьорнстад

През октомври по HBO ще има сериал по романа.

Трейлър на Бьорнстад.