Цитати - Фредрик Бакман

„Времето винаги тече еднакво бързо, само чувствата ни имат различна скорост. Всеки ден е с дължината на един живот или на един удар на сърцето, в зависимост от това с кого го прекарваме.“

„Има много неща, от които ни боли, без да знаем защо. Тревогата може да бъде като личен закон за гравитацията, която притиска душата ни.“

“ – Знаеш ли какво става с въглените, когато ги подложиш на екстремен натиск, Петер? Превръщат се в диаманти.“

„Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено.“

„Независимо какви недостатъци има човекът, когото обичаш, гарантирам ти, че твоите ще са повече. Така че си намери някого, който ще те обича не заради това, което си, а въпреки това, което си.“

„Не знам кой знае колко по въпроса (за любовта). Обичал съм истински само една жена. Но всеки ден с нея е като пиратско приключение във вълшебна гора, пълна със заровени съкровища. Когато я разсмея, се чувствам като дете, което е обуло един номер по-големи гумени ботуши и скача в най-дълбоките локви. Аз съм тъп и ръбат, и черно-бял. Тя е всички цветове.“

„Да отглеждаш деца,  много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.“

„Вече дори не е нужно да сме „добри родители“, струва ми се. Това отшумя. Сега се задоволяваме с „окей“…А един от начините да се самоубедим, че сме окей родители, е като направим така, че другите да изглеждат като лоши родители. И можем да бъдем ужасно изобретателни в това отношение, да знаеш.“